FAQ
Често задавани въпроси за SBTi
Какво е SBTi?
SBTi е съкращение за Science Based Target Initiative (Инициатива за научнообосновани цели). Няколко организации обединиха сили и разработиха насоки, за да помогнат на компаниите да намалят своите емисии на парникови газове с помощта на науката.
Свързани ли са SBTi и Парижкото споразумение?
Насоките на SBTi помагат на компаниите да намалят емисиите си в съответствие с целите на Парижкото споразумение. По този начин научнообоснованите цели имат за цел да допринесат за задържане на средното глобално затопляне под границата от два градуса.
Задължително ли трябва да си поставим научнообосновани цели?
Научнообоснованите цели не са задължителни, но са силно препоръчителни, тъй като помагат на компанията Ви да спести пари, да повиши конкурентоспособността си и да стане по-привлекателна за инвеститорите и другите заинтересовани страни.
Какви са ползите за моя бизнес от намаляването на емисиите?
Поставянето на научнообоснована цел не само оказва положително въздействие върху околната среда, но и може значително да повиши конкурентоспособността и репутацията на Вашата компания. Можете да повишите устойчивостта си по отношение на предстоящите разпоредби и да следвате конкретна цел за постигане на определени емисии.
Как мога да поставя научнообоснована цел за моя бизнес?
Всяка компания трябва да премине през многоетапен процес, за да разработи научнообоснована цел, валидирана от SBTi.
Какво е нужно, за да разработя научнообоснована цели?
Въглеродният отпечатък на компанията в съответствие с Протокола за парниковите газове е предпоставка за определяне на научнообосновани цели. Това включва изчисляване на всички категории обхват и отчитане на свързаните дружества и т.н.
Какво се очаква от компаниите, когато целите им бъдат валидирани?
Въглеродният отпечатък на компанията трябва да се оповестява публично всяка година, а научнообоснованата цел трябва да се съобщи.
Има ли различни изисквания за различните сектори и индустрии?
SBTi вече са разработили и продължават да разработват повече документи с насоки и съответните критерии за различните сектори. Примери за това са стандартът за финансови институции или стандартът FLAG.
Какво се случва, когато научнообоснованата цел не бъде изпълнена?
Понастоящем стандартът не предвижда никакви последствия. Въпреки това инициативата вече работи по стандарт за измерване, отчитане и проверка, който се планира да бъде публикуван през 2024 г.