Декарбонизацията все повече привлича вниманието на бизнес общността и ние забелязваме това по количеството проекти, свързани със стратегии за климата, изпълнявани в цяла Европа. За да може ясно да се комуникират целите и постиженията по отношение на климата, пълното разбиране на термините, свързани с изменението на климата, е от решаващо значение.
Защо това е важно? Появяват се все повече и повече новини, в които се разбира, че компаниите използват фалшиви твърдения за CO2 неутралност, както видяхме с VW и ALDI Süd, които се рекламираха с термина „климатично неутрални“. Тъй като действията им се основават на компенсирани емисии не от основната им дейност, този опит за реклама беше класифициран като подвеждащ от германския регулаторен орган. За да предотвратим greenwashing-а и да избягваме грешните твърдения, трябва да разгледаме по-отблизо общите термини и определения.
Въглеродно неутрален, климатично неутрален или net-zero – това са малка част от най-често използваните и за съжаление редовно погрешно употребявани термини. Макар и на пръв поглед много сходни, в действителност те описват различни части от процеса за намаляване на отпечатъка на бизнеса. Например „въглеродна неутралност“ често се използва като синоним на „net-zero“ или „климатична неутралност“, въпреки че те са коренно различни.
За да твърдите, че сте „въглеродно неутрални“, е достатъчно просто да балансирате емисиите на CO2 чрез компенсации, без да е необходимо да намалявате собствените си емисии. Състоянието net-zero според SBTi изисква дълбока декарбонизация в рамките на обхвати 1, 2 и 3 (където е приложимо) в рамките на компанията първо с около 90%, преди оставащите емисии на парникови газове (съгласно UNFCCC/Протокола от Киото) да могат да бъдат неутрализирани. Това са термините на пръв поглед.
